Последвайте ни в Google News Showcase
Веднага след последните парламентарни избори на всички ни направи силно впечатление един интересен факт. Важните фактори в коалицията на „добрите сили“, т. е. в сглобката ПП-ДБ, имат съвсем различно медийно поведение.
Светата политическа Троица, съставена от Кирил, Асен и Лена, не излиза от телевизорите. Заедно и поотделно тримата обясняват какво ще става, как ще става, какво ще се случва с първия, че с втория, че с третия мандат. Не можеш да им затвориш устата.
Шефчетата в ДБ обаче имат съвсем различно поведение. Мълчат, както е мълчал железният Антон в „Балада за комуниста“ на Веселин Андреев. (Фактът, че корените – и семейните, и политическите – на мнозина персонажи от ДБ са именно в БКП, е тема на друг, не по-малко интересен разговор.) Тези хора отдавна са на политическата сцена и ние прекрасно знаем, че те също като колегите си от ПП обичат да приказват. Обаче сега са се превърнали в Сфинксове, които скъпернически мерят всяка отронена дума.
Подобни господари на мълчанието бяха Слави Трифонов и хората му от ИТН в началото на политическата им кариера. Мълчаха и, хоп, станаха втора политическа сила на първите избори, на които участваха. Продължиха да мълчат и, хоп, спечелиха следващите избори. После почнаха да говорят и рейтингът им се срина.
Да не би днес Христо и останалата дебейска компания да са решили да прилагат някогашната стратегия на Слави? Може би се надяват, че колкото повече мълчат, толкова повече ще се увеличава броят на гласуващите за тях? Едва ли. Друга е причината. ДБ или поне основните фактори в нея много искат да управляват заедно с ГЕРБ. Не защото обичат партията на Борисов, а защото прекрасно знаят, че без нея няма как да се намърдат във властта.
За Христо пътят към управлението минава през коалиране с Бойко. Освен това този властови тандем вече сме го гледали преди десетина година. Тогава той беше направен в името на „историческия компромис“ и извършването на „чутовна съдебна реформа“. Спокойно и днес могат да бъдат използвани същите аргументи. Като прибавим към тях и аргумента за нуждата от „евроатлантическо правителство“, нещата заспиват.
Разбира се, проблеми пред осъществяването на управленския тандем Бойко – Христо 2 не липсват. Коалиционните партньори на ДБ са твърдо против. И дума не дават да се издума за каквато и да било колаборация с ГЕРБ. Ето защо дебейците мълчат. Страхуват се, че ако се разприказват, наяве могат да излязат скритите им желания за съвместно управление с партията на Борисов. А това си е срамно, откъдето и да го погледнеш. Толкова години от живота си да посветиш на „разграждането на модела „Борисов“ и изведнъж да се гушнеш с персонификацията на този модел – това в никакъв случай не е пример за принципно поведение. Подобно действие би могло да сложи край на политическата кариера. Ето защо е напълно обяснимо защо от ДБ са толкова спартански лаконични, когато стане дума за публично изразяване на позиции.
ГЕРБ допълнително усложняват живота на „Демократична България“, като не спират да обясняват колко много харесват точно тази формация, как именно тя, а не ПП била сериозна, стратегически мислеща и диалогична. Дори произведоха Христо Иванов в нещо като съвременен Буратино, който държал Златното ключе на бъдещото управление. Такива хвалби по адрес на Христо, каквито изрекоха Бойко и приближените му, не сме чували дори от Кирил и Асен. Човек може да остане с впечатлението, че истинският коалиционен партньор на ДБ не са ПП, а точно ГЕРБ.
Политическата любов на Бойко към Христо е отдавна известна и разбираема. Ако лидерът на ГЕРБ успее да включи и ДБ в орбитата си, това ще бъде окончателното излизане от изолатора, в който дълго управлявалата партия се намираше напоследък. ГЕРБ и ДБ заедно – това ще бъде и окончателната реабилитацията на Борисов в очите на евроатлантическите партньори.
Да, той никога не е спирал да обяснява колко е верен на Брюксел и на Вашингтон, само дето чуждите началници гледат на тези клетви с известно недоверие. Не спират да подозират Борисов, че гласно е за ЕС и НАТО, но задкулисно обслужва интересите на Москва. В интерес на истината ДБ правят всичко възможно, за да поддържат живи тези подозрения в съзнанието на западните партньори. Но ако се гушнат с ГЕРБ, на „Демократична България“ ще им се наложи да престанат и с тези интриги. Така де, не е редно да делиш едно политическо легло с някого и в същото време да го клеветиш пред домоуправителя.
Ето защо стремежът на Бойко да залепи за себе си Христо и компания е разбираем. Но това, че една коалиция е обяснима, не я прави нито по-устойчива, нито по-симпатична.
Да, Борисов е майстор на политическите комбинации, само че това изобщо не означава, че евентуалните му дебейски коалиционни партньори не са в състояние да го изненадат неприятно с някой ход. Цялата история на съществуването на тази психодясна формация показва, че за нея принципността и откритостта нямат особено значение. През последните години освен с неспирното повтаряне на кухата фраза за „съдебна реформа“ ДБ се отличиха единствено с... писането на доноси.
Преди дни написаха поредния си донос до Столичната община с искане да бъде забранен маршът на Безсмъртния полк. Преди това пък в желанието си да се направят на по-големи евроатлантици и от брюкселците, и от вашингтонците засипваха де що има институция с доноси, призоваващи за разрушаване на Паметника на Съветската армия. Другата отличителна черта на ДБ е, че не могат да понасят всички, които не се съгласяват на сто процента с техните позиции. В последния ден на работата на предишния парламент депутати от тази партия решиха, че най-важното нещо, което могат да свършат, е да напишат донос до СЕМ срещу предаването на БНР „Политически НЕкоректно“. На практика използваха класическия доноснически аргумент, че в това предаване са говори „срещу властта“.
Разбира се, независимо от тези, а и от други политически характеропатии на ДБ ГЕРБ могат да продължат да си ги ухажват и да си ги искат за партьори. Само че на мястото на Борисов аз щях да бъде изключително подозрителен към такива портньори. Всякакви неджентълменски постъпки могат да се очакват от тях.
